Противопоказания за кръводаряване

1. Всички фази на инфекция с вируса на СПИН.
2. Вирусен хепатит – преболедували от хепатит В и С. Лица, които са били в контакт с болни от хепатит, не даряват кръв за период 6 месеца след контакта. Същото важи и за донори, които са се подлагали на акупунктура, татуировки или други убождания, извършени извън лечебни заведения.
3. Сифилис – вроден или придобит, независимо от времето на боледуването и резултата от лечението.
4. Туберкулоза във всичките нейни форми, когато лицето се води на задължителен учет в съответния тубдиспансер и 5 години след снемането му от учет.
5. Всички остри заразни болести – през време на боледуването и реконвалесцентния период.
6. Контакт със заразно болни – за период, равен на инкубационния.
7. Токсоплазмоза – една година след клиничното възстановяване.
8. Лайшманиоза.
9. Бруцелоза – две години след преболедуването.
10. Всички неясни фебрилни и субфебрилни състояния.
11. Имунизирани:
с живи ваксини – 4 седмици след имунизацията;
с убити и субединични ваксини и анатоксини – 3 дни след имунизацията;
бяс – една година след имунизацията.
12. Тропически болести:
пребиваване в тропически райони – 3 месеца след завръщането;
малария:
лица, родени или отраснали в ендемичен малариен район, 3 години след последното им посещение там, ако резултатите от имунологичното изследване са отрицателни в края на този период;
лица, преболедували от малария, 3 години след изчезване на симптомите и след прекратяване на противомаларийното лечение, ако резултатите от имунологичното изследване са отрицателни в края на този период;
болест на Чагас.
13. Болести на сърдечно-съдовата система:
хипертонична болест II и III степен;
период на лечение с хипотензивни средства, независимо дали в момента кръвното налягане е нормално;
исхемична болест на сърцето;
сърдечна аритмия;
генерализирана кардиосклероза и атеросклероза;
тромбофлебити;
артериални тромбози;
ендокардити, миокардити, клапни пороци на сърцето.
14. Всички видове анемични състояния, костно-мозъчна недостатъчност, миело- и лимфопролиферативни заболявания, нарушения в коагулацията, полицитемия вера.
15. Изразени нарушения във функциите на жлезите с вътрешна секреция и обмяна на веществата.
16. Чернодробни заболявания – хронични хепатити, цироза, хепатоспленомегалия от неизяснено естество и др.
17. Болести на пикочната система – хронични нефрити и нефрози, остър глумерулонефрит (период 5 години след пълното оздравяване).
18. Обострена язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника.
19. Органични увреждания на ЦНС, епилепсия и психични заболявания, които правят лицето недееспособно.
20. Алергични заболявания. Лица с поленова алергия (сенна хрема) могат да даряват кръв извън съответния сезон.
21. Отосклероза и Мениеров синдром.
22. Хроничен остеомиелит и деформации на костите. При остър остеомиелит – 5 години след пълното оздравяване.
23. Разпространено засягане на кожата от възпалителен или алергичен характер – псориазис, еритродермия, генерализирана екзема, пиодермия, микози, лупус вулгарис витилиго.
24. Заболявания на очите – ирит, иридоциклит, хориоретинит, резки изменения в очните дъна, миопия над 5 диоптъра, паренхиматозен кератит, глаукома и трахома.
25. Остър ревматизъм. При данни за преболедуване от ревматизъм – период от 2 години след отшумяване на симптомите и липса на данни за хронично сърдечно увреждане.
26. Хирургически интервенции:
при по-големи операции – до 6 месеца след интервенцията;
при по-малки операции (апендицит, херния, дермоидна киста и др.) – период от един месец след интервенцията;
при екстирпация на зъб – период от 1 седмица след нея.
27. Бронхити – остър и обострен хроничен бронхит, хронична обструктивна белодробна болест.
28. Всички видове новообразувания, освен ако няма категорични данни, че са несъмнено доброкачествени.
29. Автоимунни заболявания.
30. Период на бременност, лактация и менструация.
31. Приемане на медикаменти в последните 48 часа преди кръводаряването: антибиотици, хипотензивни, антикоагуланти, дигиталисови, стероидни и нестероидни противовъзпалителни, хипогликемични, антипсихотични, сънотворни и антиогреганти в последните 7 дни преди кръводаряването.
32. Интоксикация с алкохол и наркотични вещества. Дори да няма сигурни данни за това, кандидатът трябва да бъде спрян от кръводаряване.
33. Не се допускат до кръводаряване лица, на които през последните 6 месеца преди освидетелстването е преливана кръв, кръвни съставки или плазмени биопрепарати.
34. Кръводаряване не се извършва и в случаи, непредвидени по-горе, когато по преценка на лекаря или освидетелстващото лице кръводаряването представлява опасност за здравето на дарителя или приемателя.

Дарявайте кръв

Виждали ли сте кръвопреливане? Най-вероятно не сте, но който е виждал, знае защо се казва „дарете кръв, спасете живот”. Преливането на кръв е точно като преливане на живот. Страните се зачервяват, очите блесват. Красиво е. И много радващо.

Може да погледнем на кръвта като на едно животоспасяващо лекарство. Това е лекарство, което всеки от нас носи в себе си и може ако иска да го подари на хората, които се нуждаят. За съжаление твърде много са хората, на които не им се дава и го стискат за себе си без да им е необходимо.

Причините да не дариш кръв са много. Всеки, който не иска да дари си измисля някаква. И честно казано, омръзнало ми е да ги слушам.

Причината да дариш доброволно и безвъзмездно кръв е само една – желанието да направиш добро – да помогнеш на някого, когото дори не познаваш. Представата, че твоята кръв спасява човешки живот.

И така, доброволните, безвъзмездни кръводарители са малко. Ужасно малко. Пациентите, които ежедневно се нуждаят от кръв – много.

Какъв избор имаме тогава? Принудени сме да молим близките на пациентите да даряват кръв. За някои хора това е единствения начин да се решат да станат кръводарители.

Представете си слeдното: в болницата има двама пациенти с рядка кръвна група и само един сак еритроцитен концентрат от тази група. На кого ще го дадем?
Естествено, ще го получи пациентът, чието състояние е по-тежко.
Но ако състоянието им е еднакво тежко?
Тогава сакът ще получи пациентът, за когото са дарили кръв.
А ако и за двамата са дарили? Тогава какво правим?

Не, не хвърляме ези-тура. Все измисляме нещо. Но всъщност в типичния случай и двамата нямат кръводарители. А ние винаги измисляме нещо. Обаждаме се на съседни центрове, на безвъзмездни кръводарители, молим се, ядосваме се, хвърчат линейки… Намираме кръв.

Аз дарявам кръв поне два пъти в годината. А вие?

След кръводаряването

Когато кръводаряването приключи, сестрата вади иглата и ви превързва ръката. Превръзката с бинт е задължителна и трябва да се държи на ръката най-малко 2 часа. В противен случай има опасност мястото да посинее, а това не е особено естетично.

Ще получите бележка за два дни платен отпуск и бележка, която да занесете в отделението на пациента, ако дарявате за определен пациент. Ще получите също и пакет с „тонизираща храна” – сокчета, шоколад, вафла, такива неща.

След кръводаряване също не е необходимо да правите нещо по-различно от обичайното. Желателно е да не пушите поне два часа и да не шофирате поне половин час. Приемайте повече течности. И това е. На здравият човек кръводаряването не се отразява по никакъв начин. Нито на здравето, нито на работоспособността му. Може спокойно да забравите, че сте дарили кръв и да си правите каквото правите обикновено.

Може ли да ви стане лошо известно време след кръводаряването? По принцип е възможно, но се случва доста рядко. Ако усетите виене на свят, веднага легнете и ще отмине. Ако сте на улицата, клекнете. Дори и да изгубите съзнание, това ще е за секунди. Лечението след такова прилошаване е лежане и прием на течности. Не е необходимо да правите нищо друго. Когато следващият път дойдете да дарите кръв, предупредете, че ви е ставало зле при предишно кръводаряване. Ще ви оставим да полежите повече след кръводаряването и няма да има проблем.

Самото кръводаряване

Вече сте готов за кръводаряването. Влизате в кабинета за вземане на кръв, заедно с документите, които попълнихме. Сестрата ще прегледа ръцете ви за подходяща вена и ще ви каже на коя кушетка да легнете. Ръката над вената се стяга с еластична превръзка – есмарх. Той стои там през цялото кръводаряване. Не се плашете, ако ръката ви започне да изтръпва. Това е от стягането. Ако изтръпването е силно, може да помолите сестрата да отпусне малко есмарха. Опитвайте се да не изглеждате така:

Но и да изглеждате така, ще го преживеем.=)

Кожата над вената се дезинфекцира и следва убождането. То може и да е малко неприятно, но не е болезнено. Иглите са много остри, а сестрите ни – много опитни. След убождането сестрата включва биомиксера и кръводаряването започва. Самото кръводаряване трае между 5 и 12 минути. Най-често е 6-7 минути.

Както вече споменах, кръвта се взема с биомиксер. Това умно апаратче клати сакчето, в което се взема кръвта, за да я смесва с антикоагуланта, следи времето, следи потока на кръвта и сигнализира, ако той стане твърде бавен или твърде бърз. Когато сакчето се напълни с предварително зададеното количество кръв, биомиксерът пак се обажда и сам прекратява кръводаряването. Така че не се притеснявайте, че ще ви изтече всичката кръв, ако примерно сестрата е заета с другия кръводарител. Няма такава вероятност.

По време на кръводаряването се вземат и двете сателитни проби – едната за определяне на окончателната кръвна група и втората за изследване на кръвта за трансмисивни инфекции – хепатит В, С, HIV и сифилис.

Ако по време на кръводаряването усетите някаква промяна в състоянието си, уведомете сестрата. Това не означава, че непрекъснато трябва да се „вслушвате” в организма си в очакване нещо да се случи. Нито че трябва да я уведомявате за неща като „засърбя ме носа” или „от джоба ми падна нещо”. Ако сте много неспокоен или много уморен,  първо ще усетите затопляне. Може и да се изпотите. Това е нервна реакция и ако се задълбочи, може да премине в така наречения вазо-вагален синкоп – или колапс. Дори и да не ни кажете, ние ще забележим, че побледнявате и се изпотявате и ще вземем мерки. Ще ви напръскаме с вода, ще отворим прозореца, ще ви помолим да свиете краката си в коленете. И най-важното – ще гледаме да ви отвлечем вниманието. Както вече казах, прилошаването е чисто нервна реакция. И най-доброто й противодействие е да се накара кръводарителя да мисли за нещо друго. Затова ако започнем да ви разпитваме за работата ви или за връзките ви с човека, за когото дарявате, да знаете, че не го правим от любопитство. Докато говорите за работата си, вие забравяте, че ви вземаме кръв и състоянието ви моментално се оправя. Ако сте някакъв невероятен нервак и мерките не помогнат, а колапсът се задълбочава, ще прекратим кръводаряването. Може да не ви се вярва, но не сме садисти. Обаче това се налага изключително рядко. Обикновено малко вода и отвличащ разговор – и преди да сте се усетили, кръводаряването е приключило. Имаме достатъчно голям опит в това.

Как се дарява кръв. Преди кръводаряването

Решили сте да дарите кръв за първи път. Много от кръводарителите, които идват за първи път при нас, се страхуват. Това е нормална реакция. Неизвестността увеличава страха. Затова сега ще опиша възможно най-подробно кръводаряването, за да сведа страха до минимум.

Не е необходимо да правите нищо по-различно от обичайното. Ако сте свикнали да закусвате – закусете. Ако не – недейте, но изпийте поне чаша сок. Ако всяка сутрин пиете кафе, не пропускайте тази.

Първо трябва да знаете къде се кръводарява. РЦТХ – Варна се намира в двора на бившата Окръжна болница, в отделна сграда.

Носете си личната карта. Ако ще дарявате за някой конкретен пациент, но не го познавате добре, уведомете се предварително за трите му имена и отделението, в което лежи.

Ще трябва да попълните декларация за здравословното си състояние. Тя е под формата на въпросник, в който се ограждат верните отговори. Интересуваме се от прекарани в миналото заболявания, прием на лекарства, пътуване в чужбина и т.н.

От другата страна се намира декларацията за информирано съгласие. Трябва да я прочетете и с подписа си да удостоверите, че дарявате кръв доброволно, без да ви бием или вързваме и че сте наясно какво представлява кръводаряването. Ако нещо не ви е ясно – питайте.

Ето какво питате най-често:

Колко време трае самото кръводаряване?

Отговор: 5-10 минути.

Ще ми стане ли лошо?

Отговор: Не знам. Най-вероятно не.

Ще умра ли?

Отговор: Всички ще умрем. Но никой от нас по време на кръводаряване, надявам се. Ще е кошмарен прецедент.

Междувременно ние попълваме друг документ – Карта на кръводарителя, в който вписваме вашите данни, за кого точно дарявате кръв, резултатите от прегледа и какво количество ще ви се вземем. Обикновено количеството е 450мл. Ако сте много слаб или много уплашен, то може да е 410мл. Това е най-малкото възможно количество.

След като приключи Голямото писане, лаборантката ще ви вземе кръв от пръста, за да определи ориентировъчната кръвна група и да провери нивото на хемоглобина ви. Може да поискате картонче с кръвната си група. Лекарят ще измери кръвното налягане и може да зададе някои допълнителни въпроси. Отговаряйте откровено.