Кръводаряване

август 2, 2009

Самото кръводаряване

Вече сте готов за кръводаряването. Влизате в кабинета за вземане на кръв, заедно с документите, които попълнихме. Сестрата ще прегледа ръцете ви за подходяща вена и ще ви каже на коя кушетка да легнете. Ръката над вената се стяга с еластична превръзка – есмарх. Той стои там през цялото кръводаряване. Не се плашете, ако ръката ви започне да изтръпва. Това е от стягането. Ако изтръпването е силно, може да помолите сестрата да отпусне малко есмарха.

Кожата над вената се дезинфекцира и следва убождането. То може и да е малко неприятно, но не е болезнено. Може и изобщо да не го усетите. Иглите са много остри, а сестрите ни – много опитни. След убождането сестрата включва биомиксера и кръводаряването започва. Самото кръводаряване трае между 5 и 12 минути. Най-често е 6-7 минути.

Както вече споменах, кръвта се взема с биомиксер. Това умно апаратче клати сакчето, в което се взема кръвта, за да я смесва с антикоагуланта, следи времето, следи потока на кръвта и сигнализира, ако той стане твърде бавен или твърде бърз. Когато сакчето се напълни с предварително зададеното количество кръв, биомиксерът пак се обажда и сам прекратява кръводаряването. Така че не се притеснявайте, че ще ви изтече всичката кръв, ако примерно сестрата е заета с другия кръводарител. Няма такава вероятност.

По време на кръводаряването се вземат и двете сателитни проби – едната за определяне на окончателната кръвна група и втората за изследване на кръвта за трансмисивни инфекции – хепатит В, С, HIV и сифилис.

Ако по време на кръводаряването усетите някаква промяна в състоянието си, уведомете сестрата. Това не означава, че непрекъснато трябва да се „вслушвате” в организма си в очакване нещо да се случи. Нито че трябва да я уведомявате за неща като „засърбя ме носа” или „май от джоба ми падна нещо”. Ако сте много неспокоен или много уморен,  първо ще усетите затопляне. Може и да се изпотите. Това е нервна реакция и ако се задълбочи, може да премине в така наречения вазо-вагален синкоп – или колапс. Дори и да не ни кажете, ние ще забележим, че побледнявате и се изпотявате и ще вземем мерки. Ще ви напръскаме с вода, ще отворим прозореца, ще ви помолим да свиете краката си в коленете. И най-важното – ще гледаме да ви отвлечем вниманието. Както вече казах, прилошаването е чисто нервна реакция. И най-доброто й противодействие е да се накара кръводарителя да мисли за нещо друго. Затова ако започнем да ви разпитваме за работата ви или за връзките ви с човека, за когото дарявате, да знаете, че не го правим от любопитство. Докато говорите за работата си, вие забравяте, че ви вземаме кръв и състоянието ви моментално се оправя. Ако сте някакъв невероятен нервак и мерките не помогнат, а колапсът се задълбочава, ще прекратим кръводаряването. Може да не ви се вярва, но не сме садисти. Обаче това се налага изключително рядко. Обикновено малко вода и отвличащ разговор – и преди да сте се усетили, кръводаряването е приключило. Имаме достатъчно голям опит в това.

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: